Узунджабурч (Диокайсарея): храмът на Зевс Олба и забравеният свещен град на Киликия

В планината Тавра, на 70 километра северно от Мерсин, на височина около 1200 метра над морското равнище, се намират руините на един от най-атмосферните антични градове в Турция — Узунджабурч, известен в древността като Диокесарея (Diokaisareia). Сърцето му е храмът на Зевс Олба от III век пр.н.е., един от най-древните коринтски храмове в света. Около него се намират градските стени, монументалните порти, базиликата, гробниците, римският театър и самотна висока кула, дала на мястото съвременното турско име „Узунджабурч“ – „високата кула“. Тишината на планинските гори, разредения въздух и ясното анатолийско небе превръщат посещението тук в едно от най-медитативните археологически преживявания в Турция.

История

Най-ранната фаза на селището е свързана с теократичната държава Олба, основана, според преданието, още през II хилядолетие пр.н.е. от потомците на легендарния троянски жрец Аякс (Aias), син на Тевкр. Държавата се управлявала от династия на наследствени жреци-царе, носещи името Тевкр или Аякс, и почитащи преди всичко Зевс Олба (Zeus Olbios). Олба контролирала планинските райони на Киликия Трахея (Cilicia Tracheia) и държала под властта си крайбрежните градове.

Самият Узунцабурч е свещен град (hieron) на Олба, разположен на няколко километра от самата столица Олба (днешното село Ура). На прехода между IV и III век пр.н.е. тук е построен великолепен храм на Зевс — един от първите в историята, издигнат в коринтски стил. Авторството се приписва на един от ранните майстори на елинистичната архитектура; някои изследователи свързват проекта със Селевк I Никатор.

През римския период градът е преименуван на Диокайсарея („градът на Зевс-Цезар“) в чест на императорския култ и получава статут на полис. Това е времето на най-големия му разцвет — I–III век сл. Хр., когато са построени градските стени, монументалните порти, базиликата, фонтанът-нимфей и многобройните гробници. През византийската епоха храмът на Зевс е преустроен в християнска базилика, а самият град става епископство.

След арабските набези през VII–IX век и изместването на търговските пътища градът запада и постепенно е изоставен. Районът става част от империята на Селевкидите, Арменското царство Киликия, а по-късно – на османците. Съвременното село Узунджабурч се е образувало в близост до руините и дълго време е съществувало като малко селско селище.

Систематичните археологически проучвания започват в началото на XX век; немски, австрийски и турски експедиции изследват храма и града. Узунджабурч е включен в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО (от 2014 г.).

Архитектура и забележителности

Храмът на Зевс Олба

Главното съкровище на Узунджабурч е храмът на Зевс Олба, построен в началото на III век пр.н.е. (около 295–280 г. пр.н.е.). Това е един от най-старите известни коринтски храмове в света — наред с храма на Аполон в Баси и циклопичните храмове в Атина. Размерите на платформата са около 21 × 40 метра; някога сградата е била обградена с перистил от 30 коринтски колони (6 × 12), от които днес са запазени около половината — с височина около 10 метра. На капителите се проследява ранната форма на коринтския ордер с относително проста акантова растителност.

През V–VI век сл. Хр. вътрешното пространство на храма е преустроено в християнска базилика: добавени са апсида, нартекс, променено е разположението на целата. Това е рядък пример за античен храм, продължил да служи като религиозен център в продължение на почти хилядолетие — първо езически, после християнски.

Високата кула (Uzuncaburç)

На няколкостотин метра северно от храма се издига прочутата „висока кула“ – пететажна елинистическа военно-наблюдателна кула с височина около 22 метра. Това е една от най-добре запазените кули от този тип на територията на Турция. Именно тя е дала името Узунджабурч („високата кула“) на съвременното село. От горния етаж (вътрешното стълбище е частично запазено) се разкрива панорамна гледка към планината Тавра.

Монументални порти

Североизточната порта на града (II век сл. Хр.) е един от най-впечатляващите паметници в Узунджабурч. Това е арков пропилон във формата на триумфална арка, фланкиран от коринтски колони и украсен със скулптурен карниз. Портата бележи началото на главната улица на града.

Градска стена и улици

Запазени са значителни участъци от градската стена от елинистическия и римския период, разположени по мрежата на редовния план. Главната улица (cardo) води от северната порта към храма на Зевс; по протежението ѝ се намират фрагменти от колонади, фонтан-нимфей, останки от обществени сгради.

Театър и базилика

Малък римски театър (II век сл. Хр.) е изсечен в склона на хълма и е с капацитет за около 2 500 зрители. Запазени са редовете на caveá и фрагменти от scaenae frons. Византийската базилика (V–VI век) се намира малко встрани от храма на Зевс.

Гробници и некрополи

Около града и в околностите са разположени многобройни римски и елинистически гробници — изсечени в скалите, монументални мавзолеи във формата на храмове и масивни саркофази. Един от най-известните е мавзолейът с два фронтона в елинистичен стил, разположен по пътя към храма.

Интересни факти

• Храмът на Зевс в Узунджабурч е един от най-древните коринтски периптери в света; неговото строителство се пада в епохата, когато коринтският ордер едва се формирал като самостоятелна система.
• Град Олба, столица на едноименната държава, е разположен само на 4 км югоизточно от Узунджабурч (в село Ура) и е бил свързан с него чрез свещен път.
• Жреците-царе на Олба носели гръцките имена Теукр и Аякс в продължение на няколко века — изключително рядка в античния свят форма на наследствено теократично управление.
• В римската преброяване Узунджабурч се споменава като Diokaisareia — „градът на Зевс-цезаря“, което отразява синкретичното сливане на култа към Зевс Олба и култа към императора.
• Узунцабурч е включен в предварителния списък на ЮНЕСКО (от 2014 г.) и се проучва активно от турски и чуждестранни археологически експедиции.

Как да стигнете

Узунджабурч се намира в района Силифке, провинция Мерсин, в планините на Тавърския хребет, на около 30 км северно от крайбрежния град Силифке и на 70 км западно от центъра на Мерсин. Пътят се вие по серпентина, изкачвайки се от морското равнище до 1200 метра — това само по себе си е приключение с великолепни гледки.

С кола от Силифке до Узунджабурч — около 45 минути (30 км). От Мерсин — около 1,5 часа (90 км). Най-удобно е да наемете кола; общественият транспорт в планините е нередовен — долмушите от Силифке пътуват няколко пъти на ден, най-добре е да проверите разписанието предварително.

Най-близките летища са Адана Шакирпаша (ADA, 200 км) и Хатай (HTY, 270 км). От Адана или Мерсин има редовни автобуси до Силифке (1,5–2 часа), а оттам — местен транспорт или такси.

Съвети за пътуващите

Узунджабурч е открит археологически парк, достъпен целогодишно. Входът е платен, но не е скъп; работи от 8::30 до 17::00 (през зимата) или до 19::00 (през лятото). Преди пътуването проверете работното време — през високия сезон то може да бъде удължено.

Най-доброто време за посещение е късната пролет и есента (април–юни, септември–октомври). През лятото в планините е по-хладно, отколкото на брега, но през деня слънцето е силно. През зимата има снеговалежи; пътят понякога става опасен. Вземете удобни обувки – на територията има много камъни и неравен терен, а за изкачването на кулата е необходимо добро сцепление на подметката.

На територията няма кафенета, магазини или тоалетни на професионално ниво; в селото има няколко малки закусвални и чайни. Вземете си вода и нещо за хапване. За сериозен оглед отделете 2–3 часа: храмът на Зевс, кулата, портите, мавзолеите и гледките ще отнемат точно толкова.

Удобно е да съчетаете посещението с пътуване по серпентиновия път през планината Тавра, спиране в Олба (Ура) за разглеждане на останките от античната столица и спускане към брега с отбивка в Силифке (крепост, дворецът на Селчук Хан). Силифке е исторически свързан със смъртта на император Фридрих I Барбароса, удавил се в река Гьоксу през 1190 г.

Фотографите ще се насладят на истински празник: храмът на Зевс с коринтски колони на фона на борови гори и анатолийското небе — една от най-живописните антични гледки в Турция. Най-добрата светлина е сутрин и в първите часове след изгрев, когато топлото слънце се плъзга по западната фасада на храма.