Медресе „Буруджие“ — дантелен портал към селджукската наука в Сивас

Когато излезеш на градския площад Кент Мейдани в Сивас и погледнеш нагоре, порталът на медресето Буруджие буквално те спира: мукарнасите над входа висят като непрекъсната каменна дантела, геометрични звезди и релефни спирали покриват всеки сантиметър от рамката. Това не е украшение — това е математика, замръзнала в камък. Медресето Буруджие е построено през 1271 г. по времето на селджукския султан Гияседдин Кейхусрев III по поръчка на Музафер Буруджиерди – учен от персийския град Борудж близо до Хамадан, пристигнал в Сивас, за да преподава физика, химия и астрономия. Днес медресето функционира като център за религиозно и културно просвещение, и тук както и преди се преподават калиграфия, ебру и свирене на нея, а в гробницата ежедневно се чете Коранът. Сред всички медресета в Анадола това е образцово симетрично, образцово селджукско.

История и произход на медресето Буруджие

1271 г. Румският селджукски султанат преживява трудни времена: монголското напрежение нараства, централната власт отслабва. Но в Сивас все още строят. Музафер ибн Ибадулла ал-Муфадал ал-Буруджирди – така звучи пълното име на поръчителя, изсечено в надписния пояс на гробницата – пристига от Борудж (перс. Borujerd) близо до Хамадан в западната част на Иран. Той е бил учен, запознат с традицията на персийските медресета, и е искал да създаде в Сивас място, където да се преподават „позитивните науки“ — физика, химия, астрономия, това, което днес бихме нарекли факултет по естествени науки.

Медресето е построено през 670 г. от хиджрата (1271 г. сл. Хр.) по времето на управлението на Гияседдин Кейхусрев III (1265–1284). Местоположението му в квартал Ескикале, на градския площад, в непосредствена близост до други две големи медресета — Чифте Минарели и Шифайе, — говори за това, че този район е бил културен център на средновековния Сивас. Трите медресета се намират на разстояние от няколкостотин метра едно от друго: очевидно е, че цялата улица е функционирала като своеобразен академичен град.

Името на архитекта не е запазено. Въпреки това сградата ясно следва традициите на средноазиатските тюркски медресета: четири айвана около открит двор, симетричен план, близък до квадрат. Това не е случайно: селджуките са дошли от Средна Азия и са донесли със себе си тази схема на планиране, която по-късно се е разпространила из целия мюсюлмански свят.

След премахването на системата на медресетата през 1920-те години сградата опустява и започва да се руши — мезонинът е напълно загубен. От 1956 до 1968 г. е проведена мащабна реставрация: първо под ръководството на Министерството на образованието, а след това – на Министерството на културата, което е поело медресето под опека през 1957 г. Мезонинът е възстановен. През 2005 г. са извършени допълнителни ремонтни работи: укрепени са подовете, поправена е дренажната система, куполите са покрити с олово, възстановена е каменната настилка. Днес сградата принадлежи на Генералната дирекция по вакуфите и е предадена на муфтията на Сивас през 2015 г. Медресето е предложено за разглеждане от ЮНЕСКО като кандидат за обект на Световното наследство — заявката е включена в предварителния списък на 15 април 2014 г.

Архитектура и какво да се види

Специалистите по архитектурна история наричат Медресето Буруджи „един от най-добрите образци на селджукското архитектурно изкуство в Анадола с най-хармоничните и пълни архитектурни елементи и орнаменти“. Това не е риторика: сградата наистина се откроява сред медресетата в Сивас със строгостта на пропорциите и прецизността на довършителните работи.

Главният портал и мукарнасите

Главният вход е западен, откъм улицата. Порталният айван е украсен с мукарнаси, които напомнят сложна дантела: геометрични фигури, вписани една в друга с математическа точност. Размерите на айвана са 6,50 на 7,80 метра. От двете страни на портата има два прозореца с мукарнасни ниши и два ъглови фасетирани пилона. Порталният айван е обграден от всички страни с надписи.

Открит двор и аркади

Зад портала се намира открит двор с аркади с ширина около 1,10 метра от двете страни. Стреловидните арки на галериите се опират на кръгли колони с височина 270 см и диаметър около 45 см. Част от капителите са коринтски, а част от тях носят византийски монограми: всичко това са „сполии“, тоест камъни, извлечени от по-ранни постройки. Това е детективска история в камък – фрагменти от няколко епохи в една аркада.

Осем учебни килии

Около двора са разположени осем худжри – жилищни и учебни килии за студенти. Всяка от тях се отваря към двора с врата, но няма прозорци. Килиите зад тясната аркада са покрити с цилиндрични сводове. В килиите от двете страни на главния портал има стълби към покрива, водещи към мезонинни стаи с прозорци.

Гробница и мозайки

Вляво от главния портал се намира гробницата на поръчителя и неговите деца. Първоначално всички стени на гробницата са били покрити с богати шестоъгълни мозайки в синьо и черно; днес част от плочките са се запазили. По горния край на стените на гробницата минава надписна лента с пълното име на основателя — под редиците от мозаечни мукарнаси. Ежедневно тук се чете Коранът, а звукът се разнася из цялата сграда чрез акустична система: посетителите чуват четенето, без да влизат в гробницата.

Библиотека и културни програми

От вакфие (учредителния документ) е известно, че в медресето първоначално е имало библиотека. Днес в сградата функционират две читални, ателиета по калиграфия, ебру (живопис върху вода), теджвид (мелодично четене на Корана), арабски и турски език, както и курсове по тафсир, хадиси и свирене на ней. На посетителите се предлага безплатен чай — добра традиция на анатолийското гостоприемство.

Интересни факти и легенди

• Стените на медресето Буруджие са с дебелина от 115 до 150 сантиметра в зависимост от местоположението: това не е просто строителен прием, а пряко наследство от традицията на средноазиатските медресета, където дебелите стени предпазваха от летните жеги и зимните студове.
• Част от капителите на колоните в аркадите на двора са коринтски, очевидно донесени от по-древни руини. Други носят византийски монограми. По този начин в едно медресе съжителстват едновременно три архитектурни епохи: античността, Византия и селджукският ислям.
• В гробницата на поръчителя ежедневно се сменят четците на Корана – всеки ден нов религиозен служител. Звукът се предава в цялата сграда чрез високоговорители и посетителите на медресето чуват четенето, където и да се намират. За немюсюлманските туристи това е необичайно и запомнящо се преживяване.
• Медресето е включено в предварителния списък на ЮНЕСКО от 2014 г. — заедно с Çifte Minareli и Şifaiye като комплекс на „културния квартал“ на Сивас. Ако номинацията бъде одобрена, целият исторически център на града ще получи статут на защитена зона.
• Сред медресетата в Анадола това на Буруджи се отличава с най-правилната симетрия на плана. Специалистите обясняват това с факта, че възложителят – учен-естествоизпитател от Иран – умишлено е възпроизвел идеалната схема на средноазиатското медресе с четири айвана, а не я е адаптирал към местните условия.

Как да стигнете

Медресето Буруджие се намира на площад Кент Мейдани в квартал Ескикале в централния район на Сивас. Най-близкият летище е Сивас Нури Демираг (VAS), което приема полети от Истанбул (IST и SAW) и Анкара. Продължителността на полета от Истанбул е около 1 час и 20 минути. От летището до центъра на Сивас се стига с такси или градски автобус, като пътуването отнема около 15–20 минути.

От Анкара може да се стигне с влак: гара „Анкара Гар“ – Сивас, времето за пътуване е около 5–6 часа с обикновен влак на TCDD. Автобусните компании (Metro, Kamil Koç и други) ежедневно извършват курсове от Анкара и Истанбул до Сивас. В самия Сивас и трите исторически медресета — Буруджие, Чифте Минарели и Шифайе — са разположени на един и същ площад Кент Мейдани, на пешеходно разстояние едно от друго: и трите могат да бъдат обиколени за един ден.

Съвети за пътуващите

Медресето Буруджие работи всеки ден, входът е безплатен. Служителите ще ви предложат чай – не отказвайте: това е част от традицията на гостоприемството. Вътре трябва да се спазва тишина, особено при четене на Корана в гробницата.

Най-доброто време за снимане на фасадата е първата половина на деня, когато слънцето пада директно върху портала и мукарнасите хвърлят дълбоки сенки. Вечерното осветление е топло, но губи релефа. Отделете за Медресе Буруджи не по-малко от 45–60 минути, а ако искате да разгледате и трите медресета в квартала – половин ден. В самия Сивас има няколко добри хотела в центъра; градът е малък и удобен за самостоятелно пътуване.

Комбинирайте посещението с Çifte Minareli Medrese (Медресето с две минарети – най-фотогеничният обект в града) и Şifaiye Medresesi (медресе-болница от XIII век) – и трите са на сто метра едно от друго. На два квартала разстояние се намира и Голямата джамия Улу Джами от XII век. За любителите на селджукската архитектура Сивас е задължителна спирка по пътя между Анкара и Ерзурум. Посетете го през пролетта (април–май) или ранната есен (септември–октомври): лятото тук е горещо и сухо, а зимата е сурова. Именно в мекото междусезоние порталът на Медресе Буруджи се възприема най-добре – всеки мотив от мукарнасите в нежната анатолийска светлина изглежда като отделен шедьовър на приложното изкуство.